Кои заболявания предизвикват задух
Диспнеята (задухът) представлява дефицит на въздух и е субективно чувство за затруднено дишане, формирано от разнообразни чувства с друга активност. Диспнеята е срещан признак и постоянно е главната демонстрация на респираторно, сърдечносъдово, нервномускулно, психогенно, редовно заболяване или композиция от тях. Диспнеята може да бъде остра или хронична, като острата се демонстрира в продължение на часове до дни, а хроничната - за повече от 4 до 8 седмици.
Задухът е по-скоро признак на болест, в сравнение с заболяване. Затова неговата етиология (причина за възникване) произтича от четири съществени категории нарушавания – респираторни, сърдечносъдови, невромускулни, психогенни и систематични болести или композиция от тях.
Какви са аргументите за диспнея?
Причините за диспнея, произлизащи от проблеми с респираторния тракт, могат да включват – астма, хронична обструктивно белодробна болест (ХОББ), пневмония, белодробна емболия, белодробно злокачествено заболяване, пневмоторакс или аспирация.
Сърдечносъдовите болести, които евентуално предизвикват диспнея, могат да включват – застойна сърдечна непълнота, белодробен оток, изострен коронарен синдром, перикардна тампонада, клапен сърдечен недостатък, белодробна хипертония, сърдечна аритмия или интракардиален шънт.
Невромускулните болести, които евентуално предизвикват диспнея, включват контузия на гръдния панер с фрактура, затлъстяване, кифосколиоза, дисфункция на централната нервна система, парализа на диафрагмалния нерв, миопатия и невропатия.
Психогенните аргументи могат да включват синдром на хипервентилация, психогенна диспнея, синдром на дисфункция на гласните връзки и аспирация на непознато тяло.
Други систематични болести могат да включват анемия, остра бъбречна непълнота, метаболитна ацидоза, тиреотоксикоза, цироза на черния дроб, анафилаксия, сепсис, ангиоедем и епиглотит.
По какви механизми поражда диспнеята?
Диспнеята съставлява чувство за дефицит на въздух и неспособност за дишане задоволително бързо или задоволително надълбоко. Задухът е резултат от голям брой взаимоотношения на сигнали и рецептори в централната нервна система, периферни рецептори, хеморецептори и механорецептори в горните дихателни пътища, белите дробове и гръдната стена.
Генезисът и патофизиологията на диспнеята като признак към момента не са добре разбрани. Диспнеята постоянно се свързва с аномалии в механизмите, които контролират естественото дишане. Въпреки това, задухът съставлява резултат от комплицирано взаимоотношение сред аномалиите в дишането и възприемането на тези аномалии в централната нервна система, написа puls.
Усещането за зной (диспнея) евентуално е породено от стимулация на механорецептори, ситуирани както в дихателните мускули, по този начин и в белите дробове. Това може да се случи даже в случай че няма доста повишение на интензивността на дихателните мускули. Слабостта на дихателните мускули наподобява е значима причина за възникването на диспнея при пациенти, които са недохранени, демонстрират обща уязвимост (астения) или страдат от тежка загуба на тегло и мускулна загуба (кахексия) в случаите на рак.
Задухът е по-скоро признак на болест, в сравнение с заболяване. Затова неговата етиология (причина за възникване) произтича от четири съществени категории нарушавания – респираторни, сърдечносъдови, невромускулни, психогенни и систематични болести или композиция от тях.
Какви са аргументите за диспнея?
Причините за диспнея, произлизащи от проблеми с респираторния тракт, могат да включват – астма, хронична обструктивно белодробна болест (ХОББ), пневмония, белодробна емболия, белодробно злокачествено заболяване, пневмоторакс или аспирация.
Сърдечносъдовите болести, които евентуално предизвикват диспнея, могат да включват – застойна сърдечна непълнота, белодробен оток, изострен коронарен синдром, перикардна тампонада, клапен сърдечен недостатък, белодробна хипертония, сърдечна аритмия или интракардиален шънт.
Невромускулните болести, които евентуално предизвикват диспнея, включват контузия на гръдния панер с фрактура, затлъстяване, кифосколиоза, дисфункция на централната нервна система, парализа на диафрагмалния нерв, миопатия и невропатия.
Психогенните аргументи могат да включват синдром на хипервентилация, психогенна диспнея, синдром на дисфункция на гласните връзки и аспирация на непознато тяло.
Други систематични болести могат да включват анемия, остра бъбречна непълнота, метаболитна ацидоза, тиреотоксикоза, цироза на черния дроб, анафилаксия, сепсис, ангиоедем и епиглотит.
По какви механизми поражда диспнеята?
Диспнеята съставлява чувство за дефицит на въздух и неспособност за дишане задоволително бързо или задоволително надълбоко. Задухът е резултат от голям брой взаимоотношения на сигнали и рецептори в централната нервна система, периферни рецептори, хеморецептори и механорецептори в горните дихателни пътища, белите дробове и гръдната стена.
Генезисът и патофизиологията на диспнеята като признак към момента не са добре разбрани. Диспнеята постоянно се свързва с аномалии в механизмите, които контролират естественото дишане. Въпреки това, задухът съставлява резултат от комплицирано взаимоотношение сред аномалиите в дишането и възприемането на тези аномалии в централната нервна система, написа puls.
Усещането за зной (диспнея) евентуално е породено от стимулация на механорецептори, ситуирани както в дихателните мускули, по този начин и в белите дробове. Това може да се случи даже в случай че няма доста повишение на интензивността на дихателните мускули. Слабостта на дихателните мускули наподобява е значима причина за възникването на диспнея при пациенти, които са недохранени, демонстрират обща уязвимост (астения) или страдат от тежка загуба на тегло и мускулна загуба (кахексия) в случаите на рак.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ